БГ Лекари

Къде да ни намерите?

В град Сливен „АНАЛИТИЧНА ЗОНА” ООД активно поддържа три кабинета:

⦁ Кабинет за подкрепа на тийнейджъри и възрастни – ул. „Раковска” № 13 /срещу зала Сливен и над магазин Пиер Карден/
⦁ Кабинет за подкрепа на деца – ул. „Славянска” № 8 /срещу старото Зъболечение и до офиса на мебели „Елина”/
⦁ Зона за развитие и психомоторика - ул. „Ген. Драгомиров” № 9, входа е от ул. „Славянска” /зад Солната стая/

За повече информация и предварителна заявка на посочените телефони:

Станимира Начева, клиничен психолог, психомоторен терапевт - 0887 55 86 56
Диана Цветанова, клиничен психолог, психотерапевт - 0887 83 50 68
Татяна Минчева, медицински психолог - 0887 54 19 06
Любка Стоянова, психолог - 0879 89 44 55

Кои сме ние?

Станимира Начева

Управител „Аналитична зона” ООД Сливен, клиничен психолог, психомоторен терапевт, логопед, член на Българското общество за лаканианска психоанализа, член на УС на сдружение „Дете и пространство“
Станимира Начева завършва бакалавър със специализация „Дефектология”, след това магистърска програма Клинична и консултативна психология в Софийския университет. Продължава професионалното си развитие във формата на психотерапевтично обучение. Специализира психомоторно развитие и психомоторна практика за работа с деца. В търсене на професионалната си идентичност се среща с Лаканианската психоанализа и развива практиката си ориентирана от този начин на мислене за психичното страдание. Професионалният й опит е пряко свързан с подкрепата на деца с разнообразни прояви на психично страдание, както и с подпомагането на родителите им. През последните години подкрепя различни екипи в социалната система и здравеопазването чрез обучение и супервизия. Автор е на публикации в специализирани издания.

Тел: 0887 55 86 56

Диана Цветанова Асенова

Клиничен психолог, психотерапевт, член на Българското общество за лаканианска психоанализа
Диана Асенова е магистър по Клинична и консултативна психология с клинична практика под супервизия с продължителност от 1 500 ч., 60 ECTS. Придобила допълнителна професионална подготовка чрез участие в специализирани практики в Австрия, Англия, Испания, както и чрез дългосрочно психотерапевтично обучение. В професионалната си дейност е ориентирана от психоаналитичното учение на Жак Лакан. През 2004 г. става част от екипа, създал първата в България резидентна услуга за хора с умствена изостаналост и други прояви на психично страдание. От 2005 г. е активно ангажирана с обучението и супервизията на редица екипи, работещи в социалната система и здравеопазването. През 2007 г. става носител на Националeн приз на Фондация „Човешки ресурси в България”, а през 2015 г. получава почетен плакет от Националната асоциация на работещите с хора с увреждания. Има дългогодишна практика в подкрепата на деца, младежи и възрастни с различни прояви на психично страдание и разнообразни житейски затруднения, както и на техните семейства. Автор е на множество публикации в специализирани сборници.

Тел: 0887 83 50 68

Татяна Минчева - Медицински психолог

Татяна Минчева е магистър по Психология от СУ ”Климент Охридски”, със след дипломна квалификация по Медицинска психология от Медицинска академия – София. Има дългогодишна практика в консултиране, диагностициране и психотерапевтична подкрепа на деца и възрастни. С професионален опит с деца в ранно детство /0-3г/. В работата си е ориентирана от психоаналитичното учение на Жак Лакан.

Тел: 0887 54 19 06

Любка Стоянова - Психолог

Любка Стоянова e Магистър по Консултативна психология. Има професионален опит при работа с възрастни с житейски затруднения, деца и младежи с психични и социални трудности, деца и младежи в конфликт със закона, както и с техните семейства. Участва в мобилния екип за разпити на деца жертви на насилие. Под клинична супервизия подкрепя екипи, работещи в социалната сфера и изготвя оценки на когнитивни функции и личностни характеристики.

Тел:  0879 89 44 55

Диана Николова

Социален работник, ко-водещ психомоторна практика

Диана Николова е социален работник с дългогодишен опит в предоставянето на социални услуги в общността за деца, младежи и възрастни с житейски затруднения и опит в предоставянето на резидентни социални услуги за хора с прояви на психично страдание.

Участвала е в проекти свързани с дейности по подкрепата на лица с затруднения за повишаване  качеството им на живот, намирането  на работа и коучинг, обучение за развитие на социални компетентности и творчество. Като част от екипа на "Аналитична зона'' е участвала в обучение и супервизионна подкрепа на екипи, работещи в социалната система.  Работи и като ко-водещ на групи по психомоторика прилагайки методите на психомоторната практика стимулиращи двигателното, познавателното, емоционалното и комуникативно развитие на  деца с хармонично развитие и деца със затруднения.    

Диана Николова - 0888 47 61 18

Защо да потърсим психотерапевтична и психологична подкрепа?

Днес все повече се осъзнава факта, че няма здраве без психично здраве. В унисон с това твърдение в доклад на Световната федерация за ментално здраве се отбелязва, че дълговете, ниските доходи, бедността и влошаващото се образование повличат много хората в опасен водовъртеж от грижи и безпокойство, които създават неконтролируемо чувство за безизходица и напрежение. Като потвърждение в Резолюцията на европейския парламент относно психичното здраве се казва „... Проблемите, свързани с психичното здраве, са широко разпространени в Европа, като една четвърт от гражданите проявяват такива проблеми поне веднъж в живота си, а на непреките последици от тези проявления са изложени много повече хора ...” Световната здравна организация също алармира, че процентът на психичните и неврологичните заболявания представлява около 15 % от всички заболявания по света, като той се очаква да достигне близо 20 % през 2020 г. и да е втората по честота причина за инвалидност.
Официалните данни за състоянието на психичното здраве в България сочат, че психичните и поведенчески разстройства съставят 19.5 % от общата заболеваемост като 6.2% от българите страдат от някакъв вид депресия, а 11.5% от някоя форма на тревожно разстройство. На фона на очертаващите се негативни тенденции от Националния център по опазване на общественото здраве и анализи съобщават, че голяма част от хората не достигат до специализирана помощ, което води до влошаване качеството им на живот и намаляване на трудоспособността им. Всичко това има директно отражение върху икономическия статус на страната и усещането за сигурност и благосъстояние на гражданите.
В същото време актуалните изследвания сочат, че адекватната и навременна превенция, интервенция и третиране на психичните нарушения, намаляват значително личните, икономическите и социалните последици от тях. Именно поради това в Резолюцията на европейския парламент относно психичното здраве се пише „...Необходим ни е съвместен подход към предизвикателствата пред психичното здраве.” От Световната здравна организация извеждат важността на това лекарите от първичната здравна помощ да оказват базисна подкрепа на пациентите и да имат възможност да ги насочват към по-специализирана подкрепа. Подчертава се и необходимостта от по-комплексно лечение за хората, които страдат от така наречените „чести психични разстройства” като се препоръчва самостоятелното или комбинираното използване на традиционни и съвременни психотерапевтични подходи.

Какво включва психологичната и психотерапевтична подкрепа?

⦁ Диагностика на отклонения в развитието на детето:
Децата се развиват по различни начини и често тези различия се компенсират с времето. Но при някои деца не става дума единствено за индивидуален темп на растежа и именно те се нуждаят от допълнителна подкрепа. В това отношение ранното откриване, навременната и адекватната намеса са от огромно значение за постигането на максимален напредък в развитието и за предотвратяване появата на по-сериозни последствия. Идентифицирането на точния специалист е важно условие за ефективността от намесата, поради което е необходимо да знаете, че съществува качествена разлика между психологична и псхотерапевтичната подкрепа.

Потърсете професионална консултация с клиничен психолог, когато:

⦁ Наблюдавате изоставане в двигателното, говорното, емоционалното или социалното развитие на детето повече от 6 месеца от обичайното развитие на съответната сфера. Възможно е да става дума за временна задръжка в развитието или уникалният темп на развитието на детето, но със сигурност е по-добре тази преценка да се съгласува с клиничен психолог или психотерапевт.
⦁ Когато детето демонстрира затруднения при адаптацията към детска ясла и детска градина повече от 4 месеца. Възможно е тези затруднения да се изразяват във видими поведенчески прояви като отказ, тревога, прекомерна плачливост, повишена двигателна активност, проблемни взаимоотношения с деца и с възрастни, но се срещат и по-маскирани форми като чести боледувания, нарушения в съня и храненето и други.
⦁ При демонстрирани трудности на детето в социалната среда, изразяващи се в проблемни взаимоотношения с братя, сестри, връстици и възрастни, често избягване от общуване, прекалена склонност към общуване и бързо скъсяване на дистанцията.
⦁ Когато се наблюдават особености в игровата дейност на детето като игра с нетипичти игрови материали, свръхангажиране с определени игри и предмети, игра по стериотипен начин, затруднение в символизацията.
⦁ Когато се открояват системни затруднения при усвояването на знания и умения, чести нарушения в училищната дисциплина, остри реакции при понасянето на грешки и загуби, прояви на агресия или автоагресия.
⦁ При тинейджъри и юноши със затруднения в развитието, включително прояви на предизвикателно поведение, емоционални трудности, ясно изразени и устойчиви личностови особености, склонност към прекалени фиксации върху тялото, оплаквания от интензивни телесни усещания, както и немедикаментозни зависимости.
⦁ Когато детето или тинейджъра е осиновен или е настанен в приемно семейство. В тези случаи обикновенно и семействата и децата се сблъскват с много и разнородни проблеми, изискващи навременна и специализирана подкрепа.
⦁ Когато родителите имат нужда да получат отговор на въпроси, които си задават във връзка с развитието на детето си.
⦁ Психотерапевтична подкрепа на деца със соматични заболявания и деца с прояви на психично страдание:

В детското развитие връзката между двигателно развитие и психика е изключително тясна, поради което затрудненията в тялото се отразяват върху психо-социалното развитие на детето, но е вярно и обратното - в голяма част от случаите затруднение в психичното се отразяват върху тялото. Именно поради това не бива да се подценява въздействието на физическите и соматични страдания върху психичното, емоционалното и социалното състояние на детето.

Необходимо е консултиране с клиничен психолог в случаите на:

⦁ Физически и генетични увреждания на детето, при които нарушенията на
нивото на тялото неминуемо се отразяват върху психичното и социалното развитие.

⦁ Психо-соматични заболявания като особено чувствителна група са децата с многократни хоспитализации и медицински интервенции в ранна възраст, както и децата, родени с ниско тегло. В действителност част от соматичните заболявания могат да имат значима психична компонента, която не бива да се игнорира. Това могат да са случаи на енуреза и енкопреза, колебания в сърдечната дейност, дихателни затруднения, кожни проблеми, главоболие, автоимунни болести и редица други.

⦁ Поведенчески и социални дисфункции като в тази група често влизат деца с изразени или маскирани прояви, които обикновено се интерпретират като проблеми с възпитанието, своенравност, капризност, стремеж към командване и манипулация, явно или по-прикрито предизвикване на другите, прекомерна енергичност и подвижност. В действителност това може да са само етапи в развитието на децата, но при по-интензивни и повтарящи се поведенчески прояви е необходимо внимателно изследване и точно диференциране на състоянието. В статия в списание „Практическа педиатрия”, бр. 1, 2014 г. Д-р Биляна Мечкунова – председател на Сдружението на детските психиатри в България и Весела Банова – председател на Българското общество по лаканианска психоанализа констатират, че през последните десетилетия все по-често се срещаме с различни проявления на психичното страдание, които се разпознават под маската на поведения в конфликт със закона, агресивни и демонстративни прояви.

⦁ Аутистичното развитие на децата може да се прояви чрез различни поведения. Някои децата демонстрират силно повишена или понижена чувствителност към светлина, шум, мирис, вкус, движение, болка, докосване. Очертават се и разнообразни нарушения в социалните връзки на нивото на поддържане на зрителен контакт, изграждане на цялосттна интегрирана представа за ситуацията, употреба на Аз-форми и разпознаване на себе си като отделно човешко същество. Налице е липса или много слаб отговор при социални взаимодействия или прекомерен стремеж към взаимодействие до степен на невъзможност да се отделят или да владеят дистанцията. Често се наблюдава тенденция да се отнасят към другите като към обекти, които преместват, контролират, използват като средство, както и сериозна трудност да се поставят на мястото на другия. В поведението на децата се наблюдават и множество стереотипни действия и ритуали, както и самостимулация и свръхценни устойчиви увлечения. Двигателната активност може да варира от повишена подвижност до изключителна пасивност. Особеностите на речта са многобразни - закъсняващо езиково развитие; развита реч, която не служи за комуникация; реч, която звучи като несъществуващ език; реч, съставена от повтаряне на чути изрази извън контекста на речта; комуникация чрез използване на чужд език. Всъщност за около 40 % от децата овладяването на реч е невъзможно. Забелязват се особености в интонацията, разбирането на шегите, поговорките и метафорите. Децата срещат затруднения не само при разбирането на говоримия език, но и на другите комуникативни сигнали като жестове, мимика, език на тялото. Наблюдават се особености в играта, а именно самостоятелни игри, приоритетно манипулиране с предмети, фиксиране върху свойството на някакъв предмет, липса на символични игри. Много деца демонстрират изключителни способности в поезията, музиката, изобразителнота изкустно, математиката и т.н., както и притежават много добра механична памет.

Подкрепа на лица над 18 годишна възраст

Психичното здраве засяга всеки от нас – всеки преминава през моменти, в които е тъжен, страхува се или е ужасен от нещо. Някои от най-честите причини за това са загуба, стрес, самота, безработица, бедност. В повечето случаи тези моменти отминават сами, но понякога стават по-сериозни. Това може да се случи на всеки, във всеки един момент. Именно поради това предоставяме специализирана психологична и психотерапевтична подкрепа на възрастни с:

⦁ различни житейски затруднения

⦁ проблемни взаимоотношения, трудности в социалното вграждане и самоизолиране, което се отразява негативно на личната и професионална реализация

⦁ трудности във функционирането на семейството на нивото на партньорската двойка, взаимоотношенията родители-деца, отношенията между родителите в разделени семейства

⦁ в състояния на кризи след психотравматични събития и преживявания на раздяла, загуба и стрес

⦁ в състояния на силно и генерализирано безпокойство, тревожност, страхове, панически атаки

⦁ натрапливи мисли и поведения, които пречат на нормалното функциониране на личността

⦁ загуба на жизнен тонус, състояния на потиснатост, липса на житейска перспектива, както и колебания в настроението

⦁ преживявания за повишено психично напрежение със или без съпътстващи соматични оплаквания

⦁ нарушения в съня и храненето

⦁ пациенти с диагностицирани психични разстройства

Голяма част от тези разстройства имат значима връзка с психологичната причинност, а при по-леките разновидности е налице смесица от симптоми, като най-често се съчетават тревожност и депресия. Приблизително половината от всички психични разстройства започват от средата на тийнейджърската възраст и три четвърти от средата на 20-тата година. Късното начало е предимно свързано с вторични усложнения или заболявания. Тежките нарушения обикновено са предхождани от по-леки, които рядко са интервенирани. Доказано е, че интервенциите в началото на зараждането на нарушенията в психичното функциониране могат да помогнат за намаляване тежестта им и да предотвратят вторични усложнения.

За психомоториката

Зона за развитие и психомоторика, групи „Ранно психомоторно развитие”

Защо да подкрепим детето си чрез психомоторика?

Психомоториката е ефективен метод за подкрепа на ранното детско развитие и съвременен психотерапевтичен подход към различни затруднения, които се основават на неразривната връзка между тяло, движение и психично. Редица научни изследвания потвърждават, че най-значимият фактор за ранното детско развитие е усъвършенстването на двигателните умения, координацията, ориентацията в пространството, времето и в собственото тяло, синхронизацията на мислите, емоциите и външната им експресия. Именно поради това създателите на психомоториката я наричат „метод за възпитание за всички” и „начин на мислене”.

Какво представлява психомоториката?

⦁ Подход насочен към стимулиране на ранното двигателно, познавателно, емоционално, социално и комуникативно развитие на детето, който прилага конкретна методология и използва специализирано оборудване
⦁ Уникално пространство, в което детето активно опознава света, изгражда взаимоотношения
с други деца, усвоява умения за съвместна игра, експериментира различни модели на поведение, опознава своето желание и изобретява собствени решения
⦁ Детето е ангажирано физически чрез движението, но ние се интерисуваме какво изразява телесната експресия – мисли, емоции, преживявания
⦁ Психомоториката стимулира преживяването на удоволствие от движението и усещането за
тялото като цялостно, силно и здраво
⦁ Подкрепяме спонтанната игра, свободата на движението и развитието на въображението, затова за децата е приятно и забавно да сме заедно
⦁ Психомоториката е пълноценна и ефективна форма за превенция на психични и емоционални разстройства.

Как се практикува психомоториката?

⦁ В малка група от 4 до 8 деца на сходна възраст или индивидуално
⦁ В сесии до 50 минути, провеждани веднъж седмично
⦁ В партньорство с родителите, които имат възможност да поставят своите въпроси, да търсят решения и да получат насоки от висококвалифицирани специалисти

⦁ Хармонично развити деца от най-ранна възраст до 8 години за развитие на моториката, стимулиране на двигателната активност, развитие на познавателни, комуникативни и социални умения и за превенция на психични разстройства
⦁ Деца с увреждания и деца с поведенчески и емоционални разстройства
⦁ Деца с прояви на психично страдание
⦁ Деца с обучителни и комуникативни затруднения
⦁ Родители

Личностно развитие и умения за живот

Защо да подкрепим детето си чрез участието му в група за личностно развитие и умения за живот?

Съвременните деца са уникални и неповторими. За тях полагаме сериозни усилия. Записваме ги на спорт, за да са здрави и ангажирани. Водим ги на уроци по изкуства, за да развиват естетически усет и умения. Настояваме да изучават езици, за да имат по-добро бъдеще. Изпращаме ги в отлични училища, за да знаят и могат. Но въпреки това все по-очевидно е, че няма място, което да насочи детето по какъв начин да се синхронизира със самото себе си и с околните. Няма място, което да го подготви за сериозните предизвикателствата на социалния живот и сложните взаимоотношения с другите деца и с възрастните. Няма място, което да осигури на детето свободно пространство, за да потърси отговорите на най-важните житейски въпроси „Кой съм Аз?”, „Какво искам?”, „На къде да вървя?”.

Какво представлява групата за личностно развитие и умения за живот?

⦁ Група с изцяло интерактивни методи за работа като ролеви, сюжетни и тематични игри, специализирани индивидуални и групови упражнения, работа в малки екипи по конкретни задачи и т.н.
⦁ Груповите занимания са ориентирани около определени тематични области като детските страхове, приятелството, лъжата, агресията, любовта, светът на възрастните и други актуални за детството и ранното тинейджърство въпроси
⦁ Групова среда, в която преминавайки през конкретните теми и свързаните с тях емоции, младежите развиват умения да представят себе си, да изразяват позициите си, да вземат решения и да поемат отговорност за действия си. Наред с това те разширяват познанията си за самите себе си и влизат в благоприятни взаимоотношения с другите. Усъвършенстват способността си да казват „не” и да критикуват поведението, а не личността. Учат се да уважават себе си и другите, както и да приемат различието
⦁ Пространство, в което всяко дете идва със своите възможности и ресурси като работи за личните си потребности, себепознание, самоуважение и стабилна ценностна система
⦁ Силата на груповата динамика и груповата ефективност спомагат за сформирането на благоприятна ориентация и позитивно поведение на отделното дете като го подготвят за различните житейски ситуации, в които му предстои да попадне.

Как е организирана работата на групите за личностно развитие и умения за живот?

⦁ Детската група се състои от 12 деца, които имат ежеседмични занимания в рамките на 2 часа за деца на възраст от 7 до 9 години
⦁ Младежката група се състои от 12 деца, които имат ежеседмични занимания в рамките на 2 часа за младежи и девойки от 10 до 12 годишна възраст
⦁ Група „Дебати” се състои от 12 младежи, които имат ежеседмични занимания в рамките на 2 часа за младежи и девойки от 12 до 18 годишна възраст
⦁ Лятна програма „Моят свят и другите светове”

Екипът на Аналитична зона – Сливен обединява усилия с утвърдени специалисти в областта на личностното развитие, спорта, ориентирането, оцеляването в природата в подкрепа на идеята за едно лято с по-малко телефони, компютърни игри, дистанционно общуване и безцелно шляене по улиците. Лятната ваканция е дългоочаквано време, през което тази година ще се постараем да възстановим активността на децата и да намалим последствията от изолацията. При спазване на основни епидемиологични мерки, екипът ни предлага алтернатива, представляваща здравословна и разнообразна лятна програма за деца във възрастта от 8 до 14 г. В рамките на три часа, за шест или седем поредни седмици от юни, децата ще имат възможност да се възстановят след периода на изолация, да си помагат и да търсят решения заедно, да усвоят нови полезни знания, да развият житейски умения, да спортуват и да се забавляват. Всеки ден от седмицата е посветен на различна дейност, организирана и ръководена от различен специалист.

Здравна, социална и образователна сфера

Подкрепа на специалисти, работещи в здравната, социалната и образователната сфери

В практиката си прилагаме различни форми за подкрепа на специалисти и на екипи -  обучение, супервизия, организационнна подкрепа. Наши служители осъществяват системна клинична супервизия на редица специалисти и екипи от град София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Плевен, Сливен и други. Подкрепата на специалисти има за цел да подпомогне развитието на професионалните им компетентности и познания, както и да съдейства за повишаване на качеството на предоставяните от тях здравни, социални и образователни услуги. Акцент в работата по направлението са:

⦁ подкрепа на отделни специалисти или екипи в работата им по конкретни случаи от практиката чрез фасилитиране процеса на структурирането на работата по случая, идентифициране на подходяща професионална позиция на специалиста, синхронизиране на евентуални съвместни дейности и т.н.
⦁ подкрепа на екипите на резидентни услуги и услуги в общността при организирането на параметрите на жизнената среда във връзка с индивидуалните нужди на настанените деца или възрастни и с цел коректно администриране на дейността, съобразно нормативните документи и потребностите на клиентите
⦁ подкрепа на специалисти и екипи за качествено предоставяне на услугите за родители и близки на деца с прояви на психично страдание, увреждания или други затруднения
⦁ подпомагане на съвместната работа на членовете на екипа и превенция на професионалното прегаряне
⦁ подкрепа на млади специалисти в професионалното им развитие и практическо обучение в областта на диагностиката на актуален статус, анализ и структуриране на работата по случай, както и работа с професионални текстове

Аналитична зона – мястото за вашата уникалност.

Какво е да си родител в 21 век?

   Първо бихме искали да Ви благодарим за поканата заедно да поговорим и да помислим върху проблемите на съвременните деца и семейства. Убедени сме, че в днешно време това е критично необходимо, имайки предвид все по-тревожните статистики данни за психичното и интелектуалното състояние на децата. Преди няколко месеца излезе изследване на Children at risk според, което съвременните деца постигат средни стойности на коефициент на интелигентност с 10 пункта под тези, които са имали децата на същата възраст пред 15 г. Броят на децата с тежки психични затруднения мълниеносно се увеличава не в аритметична, а в геометрична прогресия. Само статистиката върху аутизма сочи, че ако през 2001 г. всяко 4 от 10 000 деца е било диагностицирано с аутизъм, през 2015 г. съотношението е 1 на 100 деца. И всичко това на фона на икономическото и технологично развитие, постоянните усилия на науката да открие първоизточниците за различни човешки страдания и да предложи решения за справянето с тях, функционирането на редица подкрепящи центрове и огромното разнообразие от специалисти.

   Популярно е твърдението, че живеем в изключително напрегнат и стересов период от човешката история, което се счита за една от основните причина за високите нива на психични страдания. Като съвременници, ние няма да спорим с това. Заливането с информация; трудностите да се отсее адекватното от неадекватното съдържание; притъпяването на критичното мислене и изследователския стремеж на децата; смазващото влияние на модата, повличаща все повече хората в необичайни посоки; принудата да се произвеждат действия и много други фактори, предопределят перманентно преживяване на тревога и стрес. Но ако се замислим епохите преди нас съвсем не са били по-спокойни! Постоянните войни; смърт на много хора, включително и на деца; липсата на удобства, безпаричието и инвестирането на много време за поддържането на домакинството, също са били силно стресиращи фактори за хората. Не е било никак лесно! Трябва да се запитаме какво се е променило сега, така че съвременният човек толкова лесно да възприема себе си като беззащитна жертва на стреса? И как това се отразява на родителските му функции?

   В търсене на тези отговори ще започнем от там, от където започва всеки един човешки живот – от срещата на една жена с един мъж; от връзката, в хода на чието развитие се появява новият човешки живот. Веднъж родило се, детето ще се формира в хода на взаимодействието с другите хора и най-вече с майката и с бащата. Преди самото то да осъзнае „Кое е то? Колко ценно е? Какви качества притежава и как да ги използва? За какво ще се бори и в какво ще вярва?“, голяма част от отговорите детето ще получи от своето семейство, посредством първоначалните грижи и възпитание. Затова казваме, че семейството е първата институция на човека¹ и в това си качество то е отправна точка за всички други институции, в които човек ще присъства занапред в живота си.

   За какво служи семейството на детето?

   Основната функция на семейството във всички епохи е да социализира детето, т.ч. то да надскочи първичната доминация на телесните си нужди и собствените си нарцистични желания, да се интегрира към останалите хора и в крайна сметка да успее да бъде полезно както за себе си, така и за обществото. Какво означава това?

   Според природните закони всяко живо тяло изпитва много усещания, които пораждат нужди, а нуждите искат да бъдат удовлетворени. В това се състои Принципа на удоволствието, доминиращ в най-ранната възраст на детето, а именно всяка възникнала нужда трябва да се удовлетвори тук, сега и веднага. И точно затова най-вече се грижат

________________

   родителите в първата година от живота на децата си. Разбира се и в бъдеще те ще продължат да съдействат при задоволяване на потребностите на децата си, но вече все по-индиректно и по-отложено във времето. В противодействие на Принципа на удоволствието действа Принцип на реалността. Съгласно него, собствените нужди трябва да се регулират според обществените закони и правила, които се стремят да осигурят съвместен социален живот без заплаха от унищожение, нараняване и унижаване на нито един негов член. Това означава детето да приеме да бъде част от едно по-голямо човешко обединение, да се съобразява със средствата, които използва за постигането на целите си, да уважава нуждите на другите за сметка на потискане на някои от личните си нужди. В този смисъл една от основните функции на семейството е да удържа удоволствието на детето, така че за него да стане възможно да се освободи от зависимостта на първичните си потребности и да се реализира като човек, полезен не само за себе си, а и за останалите.

   В днешно време тази функция на семейството е доста минимизирана. Доминацията на стремежа към удоволствие е безспорна, а проявленията му са във всяка сфера от човешкото функциониране. Днешните деца все повече получават неща, защото ги искат, а не защото имат действителна нужда от тях. Родителите пък все повече се стремят безусловно да задоволяват желанията на децата и да ги ангажират приоритетно с дейности, които са им интересни, приятни и любими и които по-най-безпроблемния начина водят до натрупване на познание и постигане на успехи. И така постепенно, с най-добри намерения, децата стават зависими от получаването на обекти и награди; искат, за да имат, а не защото се нуждаят; привързват се към нашето внимание и помощ; стават консуматори, а не инициатори на живота си. Настойчиво налагат желанията си и контролират поведението на възрастните, но в същото време трудно се изправят, когато паднат; не успяват да загубят и да намерят сили в себе си, за да поправят грешките си; не приемат друго място освен първото и бързо се отказват, търсейки зоната, в която всичко им се получава „лесно” и „интересно”, а освен това каквото и да получат все няма да е достатъчно. Затова, за да се постигне по-висока степен на удоволствие, всички ние сме принудени все повече повишаваме стимулацията. Точна така работи всяка една зависимостта – колкото повече се дава, толкова повече се иска, докато в един момент нищо не е достатъчно, за да се постигне удоволствие. Тази спирала на удоволствието, рано или късно, те изхвърля от орбита на реалността².

   Семейството има и друга много важна функция. Според Монтесори то е естествената територия на детето и изпълнява функциите си дотолкова доколкото може да даде корени на децата, за да се чувстват сигурни и стабилни в света и криле, за да летят към личните си стремежи и мечтания. Една от най-важните задачи на семейството е да приеме новия член на обществото и да го впише във веригата на родовите връзки. Долто, обаче твърди, че съвременното семейство е слабо интегрирано към предходните семейства на рода. Често не познаваме предците си и затова не се чувстваме свързани с тях. Мобилни сме и лесно сменяме местоживеенето си. Много семейства днес живеят в общности, доста различни от тези, в които са израснали. Принудени сме да се адаптираме към новите привички, но заедно с това се отдалечаваме от традициите си. Всичко това води до преживявания на базисна несигурност, която влияе не само на родителите, но и на децата³.

   Днес живеем във време, в което всичко е по-лесно или имаме стремеж да го направим много по-лесно. Вече е нужен само един клик с мишката и цял океан от информация ще е достъпен за теб. Това обаче е само привидно удобство! Смело може да кажем, че в този океан от информация не се плува лесно. Във водите му има всякакви разнообразни и дори противоположни мнения и човек трудно се ориентира в тяхната достоверност и надеждност. В океана от много възможности и аргументи, човек е принуден да произведе действие. Мотивирано разумно или не, осмислено или не, изборът трябва да се направи, а от него винаги има последици. Както бабите казват „Каквото посееш, това ще пожънеш“. В този смисъл става дума за една особена форма на избор, защото разтревожен от потока от информация и възможности, съвременните родители често избират да се основат на едно чуждо знание, а не са собственото си наблюдение, мислене и интуиция. В действителност произвеждането на действие донякъде успокоява тревогата му, но с цената е приемането на едно знание за абсолютно валидно и с цената на все по- голямото отдалечаване от самия себе си. За съжаление нито едно знание не е абсолютно и нито един подход не е панацея. Всичко зависи от конкретната ситуация, конкретните родители, конкретната им връзка, конкретните потенциални възможности, наличните ресурси и уникалните комбинации на соматично, психично и социално при родителите и при детето. Тази конкретност, наречена „уникалност“ изключително много затруднява принципните преценки и мотивира необходимостта за всяко едно дете и за всяко отделно семейство да се скрои решение точно по тяхната мярка. Така е и с лечението - едно и също лекарство за един човек може да се лек, за втори да е безполезно, а за трети дори да е отрова. Дозата, разбира се също е проблем – за един човек може да е нужна много малка доза от лекарство, а за друг доста по-голямо количество. Всичко зависи от конкретните комбинации при даден човек и семейство. Затова Психология фаворитизира индивидуалното. Търсим го по два начина – чрез обективните познания за механизмите, които водят до развитието на конкретното поведение при човека, но най-вече чрез подкрепа на човека да развие едно специфично умение – да познава и да усеща себе си. Само чрез този радар детето, майката, бащата и всички ние ще сме способни да се ориентираме в точния лек и в неговата доза. За съвременния човек, обаче, не този вътрешен радар, а знанието представлява опора и ориентир. Парадоксът е, че колкото повече се основаваме на знанията, толкова по-малко чуваме собствения си глас. По този начин свърхинформационната натовареност не просто разединява хората един от друга, но и разделя човека от самия себе си.

   Третата генерална функция на семейството е свързана с придобиването на автономност на детето. В първите етапи на живота, родителите имат за задача да помогнат на детето да оцелее физически, а след това и да придобие двигателна и психическа автономност, за да намери своя път в живота. За да се случи всичко това семейната конструкция трябва да е не само здрава, но и относително хармонична. В епохата на т.нар. традиционното общество, семейната конструкция беше представяна от триада майка – баща – деца на върха, на която е стоеше бащата.

   Социалният прогрес наложи изместването на бащата от позицията му на авторитет по посока на търсенето на равенство, мотивирано решение, право на избор. Във всичко това се състои и упадъка на функцията на бащата, превърнал се днес в някои, които изпълнява желания, той не успява да изпълни бащината си функция да ограничава удоволствието на детето. Когато мястото на бащата е окупирано от стремежа към удоволствие, човек започва да мисли единствено за собствените си удоволствия за сметка на отговорността към обществото. Упадъкът на бащата поставя детето пред един много сериозен риск. Той вече не може да защити детето си от желанието на майката да продължи да възпроизвежда вътреутробния рай за детето си и така не успява да посредничи между детето и цивилизацията. В резултат на това детето е пленено от различни заместители на майката, осигуряващи му задоволяване на нуждите. Семейството не може да доведе детето до автономност и така не може и да му даде криле. Криле в смисъл да твори, да мисли критично, да изобретява, да следва мечтите си, а не в смисъл да е под крилото на семейството си. Ако остане твърде закриляно и зависимо, детето става лесна жертва на всеки доминант – модата, учителката, приятелите, екрана. Позиционирани пред екраните от най-ранна възраст, децата се залепят за него и изключват целия свят, общуването, другите. Екраните създадоха нов модел аутизъм и психотизъм, които има трайни последици върху децата. Кондензирали възбудата в собственото си тяло, децата лесно могат да станат хиперактивни, а неразделени от първоначалните си връзки на зависимост – лесно се наркоманизират или развиват сериозни хранителни разстройства. Може да изброяваме много модерни разстройства.

   Четвъртото предизвикателство пред родителите днес е да устоят на идеята, че има лесни и бързи пътища във възпитанието на децата, които са достатъчно здравословни, ефективни и устойчиви. Опитваме се да надлъжем природата, съкращавайки пътят на развитието, но цената никак не е ниска. Водени от желанието за постигане на максимална ефективност и съответно удоволствие,⁴ много от родителите от най-ранна възраст стимулират децата си, за да научат буквите и цифрите, да рецитират стихотворения, да говорят езици и изобщо да усвояват знания и умения. В желанието си да оползотворят оптимално високата пластичност на детския мозък, да формират отрано важни знания, преждевременно да отучат децата от грешни модели на поведение и да им дадат „отличен старт в живота“, възрастните компрометират естественото развитие на други важни процеси, които в този етап имат по-ключово значение за цялостното развитие на детето. В крайна сметка често се оказва така, че макар и много умни, въоръжени с умения и знания, децата не съумяват да ги употребят ефективно в по-късните етапи от живота си и да си послужат с тях по функционален начин. Нещо повече, ранно придобитите познания и ненавременно формираните умения могат да имат негативни ефекти върху детската личност. Детето просто не е готово за тях, но по-лошото е, че не то е инвестирало в знанието, а близките му. На този фон обикновено се развива една прекомерна капризност или непретенциозност, стремеж за доминиране или подчиняемост, свръхмотивация за постижения или липса на желание за изява, паникьосване в непредвидимите ситуации или фалшива напереност. Това са само част от причините много умни деца да не успяват да демонстрират в пълна степен знанията и уменията си или да заплащат изключително висока емоционална цена за постигнатото.

   За съжаление все по-често наблюдаваме тенденция при децата да изграждат представа за себе си върху разбирането „Аз съм само това, което знам“. Последното е една от основните причини в по-късна възраст те да демонстрират неувереност или както се казва, „липса на самочувствие и ниска себеоценка“. Стъпвайки върху знанията, които имат за формиране на самооценката си, децата рано или късно стигат до един парадокс – колкото повече учат, толкова повече разбират, че не могат да научат всичко. И са прави! Не е възможно, защото колкото и да учим, ние никога не можем да изучим познанието на целия свят. Но ако се замислим, това не е нужно, защото светът се развива, когато не знаем и търсим начини да решим неизвестните за нас задачи. Именно тази нагласа в децата трябва да бъде съхранена и отглеждана, а не притъпявана от добре смлени познания и приложение на ясни модели. От друга страна увереността не е умение, което може да се изработи с упражнения или с автосугестия. Увереността е път, които всеки сам извървява чрез преодоляването на множество трудности и препятствия. От това са лишени днешните деца. Колкото повече им помагаме, толкова по-безпомощни стават те⁵.

_________________

   Така тревогата се превръща в преобладаващ симптом днес. Тя залива съвременния човек и го провокира да търси успокоение в намирането на знания и анализ на огромни масиви от данни; да открива и прилага изпитани рецепти, които гарантирано да го доведат до благополучие; да намира фалшиви източници на вдъхновение, които да потвърдят, че „правилните“ решения ще доведе до контрол върху собственото тяло, социалните отношения, собственото време и живот. Но колкото повече се стремим към контрол, толкова повече той ни се изплъзва и все по-често не знаем къде да намерим опора за предизвикателствата, пред които сме изправени под формата на симптоми. Съвременните нужди сведоха психологията до трениране на различни умения и развитие на способности за манипулиране в полза на личните цели. На заден план остана далеч по-трудоемкото и търсене на субективната истина; опитите за преработка на онова, което човек не може да промени; градивните стремежи да облечем в смисъл своите жизнени трудности и да ги приемем.

Все пак какво да съобразяваме, когато възпитаваме децата си?

• Не задоволявайте нуждите на децата си бързо! Изяснявайте какво точно искат и за какво го искат, какво ще им даде искането и от какво са готови да се лишат заради него. Отлагайте задоволяването на желанията им според възрастта и темперамента на детето. Не забравяйте, че мигновеното удовлетворение на желанията е опасно за децата. В малката възраст те нямат нужда от много материални стимули, но за сметка на това се нуждаят от вас в борбата им да удържат доминацията на влечението към удоволствие. Оставете децата да желаят! Само това ще задвижи собствения им ход към целта и ще им даде сила да преодолеят трудностите по пътя!

• Не помагайте твърде много на децата да постигнат целите си! Нека сами се опитат доколкото могат! Не им показвайте лесни номера, а повярвайте, че те самите са способни един ден да ги открият. Така ще развиете интуитивното мислене на децата, изследователския им стремеж и креативността им. Освен това истински уверен в себе си е само този човек, които знае, че сам е извървял пътя си, преодолял е всяко препятствие и е постигнал всичко сам. Такъв човек не се чуди, а той се заема да изследва и реши проблема.

• Когато помагате на децата се опитвайте помощта да е по-индиректна, т.е. с повече разговори и емоционална подкрепа, отколкото вие да участвате в постигането на целта. Това ще научи детето на самостоятелност, активност и ще укрепи вярата му в собствените способности.

• Забранявайте и отказвайте на децата различни предмети и удоволствия! Не се страхувайте да казвате „Не“! Но не бъдете жестоки, когато правите това, а по-скоро уважителни към фрустрациите на детето. Не се съмнявайте, че границите и фрустрациите са нужни, за да може детето да се защити от свръхудоволствието, което рано или късно ще се опита да стане негов Господар.

• Научете детето да скучае! Над 35 % от наркоманите се наркоманизират, защото искат да са в постоянна възбуда, активност и доволство. Доминацията на желанието за постигане на удоволствие смазва днешните деца и ги привързва към различни дигитални устройства и вещи, предлагащи им бърза и лесна свръхстимулация.

• Не изнасяйте на децата лекции и не ги лъжете! Те не се учат от думите ви, а от това, което виждат, че правите вие! Трябва да ви предупредим, че разминаването между думите и делата ви, ще има обратен ефект върху връзката ви с детето. Затова саморегулирайте се и преживявайте важните моменти с детето си – не само хубавите и не само лошите!

• Давайте възможност на детето си да греши, да изследва и изобретява! Креативността и увереността се изграждат единствено в среда, в която грешките са допустими и е създадена възможност за поправянето им. Покажете на детето, че самите вие грешите, но и че сте способни да се извинявате и да се коригирате.

• Не вършете вместо детето си това, което то е способно или почти способно да свърши само! За да научиш детето си на определено умение, не забравяйте, че първо то трябва да е неврологично способно да извърши това. Второ трябва да се събуди желанието му да може и да знае. Едва, след всичко това, може да се фокусирате върху изграждането на конкретното умение. Днес правим обратно, първо изграждаме умения, а после мислим каква цена е платило детето за него. Уменията се развиват бавно и винаги във връзка с възрастово възможното за детето.

• Откажете се от съревнованието с другите майки по отношение на развитието на децата! Децата не са състезателни коне, те не бива да участват в състезания по този начин. Всяко има свои стил, темп, капацитет, жизнен път и всяко ще бъде важно и полезно стига да стане добър, уважаващ себе си и активен човек!

• Интересувайте се от мнението на децата, обсъждайте с тях, позволете им да наблюдават как вие се справяте! Добрата връзка с детето ви дава шанс да следвате неговата уникалността им и да ги приобщавате към обществените норми. А добрата връзка с детето е ключът към преодоляването на изпитанията в тинейджърската възраст.

Автори: Диана Цветанова Асенова - клиничен психолог, психотерапевт; Станимира Динкова Начева - клиничен психолог, психомоторен терапевт

Контакти

КОНТАКТИ:

Адрес:

Тел: 088 755 8656,  0887 83 50 68

И-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Facebook: Групова практика за психологична и психотерапевтична подкрепа