Какво се случва, когато апетитът намалее, но отношението към храната остане същото?
Все повече хора използват Ozempic и други GLP-1 медикаменти с цел отслабване.
Като доказан професионалист в сферата на диетологията можете ли да ни разкажете как според Вас потискането или промяната на апетита влияе върху хранителните навици и връзката ни с храната?
Здравейте! Радвам се, че засягаме тема, която е доста актуална към днешна дата, тъй като все повече хора прибягват до Ozempic и други GLP-1 медикаменти с цел отслабване.
Според мен обаче е важно преди всичко да си дадем сметка дали подобен медикамент е подходящ за конкретен човек, има ли реална необходимост от него и дали решението е взето след консултация със специалист. Когато апетитът бъде силно потиснат, това неминуемо променя и отношението ни към храната. Човек може да започне да разчита основно на медикамента, без паралелно да изгради устойчиви хранителни навици и по-здравословна връзка със собственото си тяло. Много често зад желанието за бързо отслабване стоят неудовлетвореност от външния вид, ниска самооценка или натрупани емоционални трудности. Именно затова смятам, че най-добрият подход е комплексният – с лекар, диетолог и при необходимост психолог.
Лесно е да потърсим „вълшебното решение“, но трайният резултат идва тогава, когато работим едновременно върху храненето, навиците и причините, които стоят зад тях. Разбира се винаги е по-лесно да посегнем към „вълшебното хапче“ и да станем на сутринта по-слаби, но това далеч не е решението, което би ни удовлетворило в дългосрочен план.
Може ли човек да отслабне значително, но въпреки това да остане неудовлетворен от тялото си?
Тук „значителното отслабване“ е по-скоро субективно понятие. За един човек загубата на 5–10 килограма може да доведе до видима промяна, но самият той да не я възприема по този начин, а при друг да е точно обратното. Затова според мен е много важно не само как изглеждаме в огледалото, а и как се чувстваме в собственото си тяло. И тук отново стигаме до психологията – до начина, по който възприемаме себе си, тялото си и цялостната промяна, през която преминаваме.
Каква е ролята на психологията при хора, които постоянно преследват „още няколко килограма надолу“според диетологията?
Мислите, емоциите и начинът, по който възприемаме себе си, често се движат в един своеобразен цикъл, който може да ни води към мисълта: „още няколко килограма“. Проблемът е, че понякога тези „няколко килограма“ могат постепенно да ни отведат извън здравословните граници. Докато човек осъзнае, че е прекрачил допустимия праг, вече могат да се появят и други симптоми, които да наложат по-сериозна медицинска намеса. Затова е важно и близките да бъдат наблюдателни за промени, свързани с начина, по който човек възприема тялото си, храненето, самооценката, постоянното сравнение с другите и влиянието или подражанието на образи и модели от социалните мрежи.
Какво се случва с емоционалното хранене, когато медикаментът намали физическия глад?
Механизмът, чрез който семаглутидът (Ozempic) намалява апетита, е свързан с действието му върху центровете в мозъка, които участват в контрола на глада и ситостта. По този начин човек обикновено усеща по-бързо и по-продължително чувство за ситост и съответно приема по-малко количество храна. Това обаче не означава непременно, че с намаляването на физическия глад изчезва и емоционалното хранене. То може да намалее, но може и да остане. Възможно е човек реално да не изпитва глад, но въпреки това да има желание да хапне нещо – сладко, солено или определена храна, защото това желание е свързано не само с физиологичния глад, а и с емоциите и изградените навици. Проучванията показват, че при прием на семаглутид за определен период и в подходяща доза може да се наблюдава значително намаляване на телесното тегло. Това е свързано с влиянието му върху усещането за ситост, приема на храна и други механизми, които участват в регулирането на апетита.
Изчезва ли причината да посягаме към храната при стрес, тревожност или самота, или просто се потиска поведението?
Смятам, че е възможно човек да не посяга към храната по същия начин, както преди, защото вече не изпитва същото усещане за удоволствие или успокоение от нея. Това обаче не означава, че причината зад поведението е изчезнала. Потискането на самото поведение не означава непременно, че сме преработили и емоциите, които стоят зад него. Стресът, тревожността или самотата могат да останат, дори когато вече не реагираме на тях чрез храната.
Виждате ли риск от това Ozempic, пептидите и бързото отслабване да създадат нов тип зависимост – не непременно към самия препарат, а към контрола върху теглото, кантара и външния вид?
Виждам риск във всяка крайност, която започва да вреди на организма – било то пряко или косвено. В момента това е един от най-разпространените и популярни подходи, но въпросът е дали познаваме достатъчно добре всички рискове и последствия. Това е една от възможностите за справяне с излишните килограми, но ако утре се появи нещо, което изглежда още по-лесно или по-ефективно, вероятно много хора ще посегнат и към него. Така съществува риск постоянно да търсим най-бързия начин за решение, вместо да се опитаме да разберем какво ни казват тялото и умът ни. Да, този път е по-труден и изисква повече постоянство и лична отговорност, но според мен в дългосрочен план е и по-здравословен, и по-удовлетворяващ.
Кога здравословната цел започва да се превръща в обсебване?
Според мен границата между здравословния начин на живот и обсебването е много тънка и човек лесно може да я премине, без дори да го осъзнае. Едно е да обръщаме внимание на това какво ядем, кога и в какви количества, да бъдем физически активни и да се интересуваме от състава на храната. Съвсем друго е, когато започнем да броим всяка калория с абсолютна точност, да тренираме без почивка седем дни в седмицата или мислите ни постоянно да са насочени към нови режими, добавки и медикаменти, които обещават по-бързо отслабване. В момента, в който грижата за здравето започне да заема прекалено голяма част от ежедневието ни и да определя мислите, поведението и самочувствието ни, вече можем да говорим за преминаване към друга крайност.
Как според вас изглежда здравословният подход към отслабването през 2026 г.?
Според мен първата и най-важна стъпка е човек да промени начина си на мислене – от „трябва да сваля 5, 10 или повече килограма за определен период“ към „искам да водя по-здравословен начин на живот“. След това вече може да се обърне към компетентни специалисти, които да го насочат и да му помогнат да намери подход, съобразен с неговите индивидуални нужди.
Живеем във време, в което имаме огромен достъп до информация и множество възможности – различни видове движение, хранителни подходи и активности, които човек може да опита, докато открие кое работи най-добре за него и в кое се чувства добре. Именно съвкупността от устойчиви навици, движение, подходящо хранене и правилна нагласа може да доведе до желаните резултати, без да се стига до крайности и до постоянно преследване на бързи решения.
Къде трябва да се срещнат медицината, храненето и психологията, особено когато човек използва GLP-1 медикаменти или други модерни средства за контрол на теглото?
Според мен човек не бива сам да преценява какъв медикамент да приема или прилага. Това е решение, което трябва да бъде взето от лекар след преглед, необходимите изследвания и оценка на конкретното състояние. Храненето и психологията могат да бъдат важна част от цялостния подход, но е необходимо отделните действия да бъдат съгласувани помежду си. Именно там се срещат медицината, храненето и психологията – в работата като един общ процес, а не като три отделни посоки. При GLP-1 медикаменти или други средства за контрол на теглото подходът трябва да бъде индивидуален и съобразен с нуждите и състоянието на конкретния човек, като медикаментозното лечение се назначава и проследява от лекар.
– Психолог Кристина Стоянова; Диетолог Елизабет Каратенева
Прочети още тук: https://psihologkristina.com/