Четиво за смели родители
(Без претенции за академичност от страна на автора)
Този текст се породи от една снимка с цвете в различни етапи от цъфтежа си, регистрирани случайно (а може би не толкова) едновременно в заснетия момент. Тази снимка ми напомни за човешкото израстване, колко трудно и объркващо изглежда за всеки родител, опитал се да разбере какво се случва с порастващото му дете. Много често в такива случаи родителите прибягват до помощта на специалист, психолог, терапевт, за да „поправи” детето им.
Метафорите на отношенията родител-психолог, които ми се появяват в такива случаи е „ като да си оставиш скъсаната обувка при обущар и очакваш да я поправи…”, „като кликване в GOOGLE с очакване да получиш информация или рецепта за най-добро отглеждане на дете, най-лесно справяне с проблема”. Понякога родителят е в образа на „журналист, анкетиращ психолога, в очакване на най-добрата идея (заглавие на статия) за справяне с дадена ситуация.” Детето в тези отношения се разглежда като субект, част от цялото, а не като индивидуална единица. Родителите, визирайки детето казват: „Ние говорим, плачем…” и в същото време не се виждат връзките между елементите в механизма „семейство”.
„Работите ли с деца с проблеми?” – този родителски въпрос ме провокира към разсъждения: чий е всъщност проблемът? Проблемът е на родителя, детето няма проблем. То живее в свят, непонятен за другите, в своя свят, изпълнен със страхове и въпросителни. За родителя остава проблемът да адаптира своята действителност към тази на детето. А това понякога може да е проблем, защото светът на някои деца е устроен по различен начин.
Каква е цената на порастването? Цената на по(из)растването понякога е твърде висока. Губим опора, вяра в близък човек, но пък това ни дава криле да полетим към следващия връх в спиралата на живота. Ставаме по-самостоятелни, а не сами, макар че плащаме с цената на самотата или със спокойствието, че ние можем и без изкуствените подпори да се движим. Всъщност патериците не ни помагат, те ни пречат да правим свободни движения. Те ни оковават с веригите на страха, под булото на мнима утеха, че не сме сами, че сме подкрепени. Но ако пожелаем да тръгнем напред сами, „подкрепящите” ни казват, че ще паднем, приковават ни към земята с чувство за вина. Много е важно тези пораствания да се случат в ранна детска възраст и да се усъвършенстват през тийнейджърството, за да може да израсне един силен духом, вярващ в себе си и преодоляващ препятствия възрастен. Затова растежът се случва на етапи. От малката пъпка, през открехнатото листо до разцъфналото цвете, ослепяващо ни в пълния си блясък.
П.П. Метафора за човешкото израстване в текста е цветето от снимката с неговите етапи на цъфтеж.
© Айтен Мустафова - психолог