ЗА МЕН
Здравейте, казвам се Красимир Иванов.
Предоставям психологично консултиране и психотерапия при:
- проблеми свързани с употреба и злоупотреба с наркотични вещества, алкохол, интернет – виртуални игри, хазарт и други поведенчески зависимости;
- трудности във взаимоотношенията с интимен партньор, съпруг/съпруга;
- проблеми в организации и фирми, затрудняващи ефективността на производствения процес;
- проблеми свързани с трудни взаимоотношения между: родители – деца, съпруг – съпруга;
- проблемни поведения при тийнейджъри;
- тревожност и проблеми свързани с тревожността;
- депресия;
- панически атаки;
- фобии от различно естество.
В работата си основно използвам системен подход, както и мотивационно интервюиране, елементи от когнитивно-поведеческа терапия, системна арт-терапия, и други методи. Периодично ползвам супервизия.
Смятам, че за положителният изход от проблемите е изключително важно клиентите да се ангажират с процеса, поради това обсъждаме с тях, по каква форма да провеждаме сесиите.
- семейни сесии.
- сесии с партньорската двойката или само единият от двамата.
- фамилни сесии.
- индивидуални сесии.
- групови психотерапевтични сесии.
- онлайн консултации.
- домашни посещения.
Независимо от това, колко и какво е написано и казано за семейството, то си остава мястото където научаваме първите уроци за нас, света и другите. Откриваме света на взаимоотношенията между хората, учим се как да се отнасяме към себе си. Семейството е изпълнено с различни преживявания и емоции, трудности, падения и възходи, любов и надежди. Ходинг Картър споделя една от надеждите на всеки родител в следната своя мисъл: „Можем да се надяваме да завещаем на децата си две трайни неща. Едното са корените; другото са крилата.“
Имам обучения по:
- психология в НБУ – бакалавърска степен;
- когнитивно-поведенческа психотерапия към Институт за екология на мисленето;
- завършена подготовка по психотерапия към Тренинг-института на ПИСЕЛ „Психо-социален институт за семейството“ /ПСИС/ в дългосрочна програма по фамилна терапия, приета от Камарата на тренинг-институтите към Европейската асоциация по фамилна терапия;
- мотивационно интервюиране;
- скрининг и кратки интервенции;
- СУ „Св. Климент Охридски”- Богословски Факултет. Магистърска степен – Теология. С тема на магистърската теза: „Християнската грижа за човека в контекста на психо-социална рехабилитация на зависими“.
- СУ „Св. Климент Охридски“ – Богословски факултет. Катедра: „Практическо богословие“. Науна степен „Доктор“ по специалност професионално направление: 2.4. Религия и теология, Докторска програма „Теология“ – Пастирска психология. Тема на дисертационен труд:„Пастирска грижа за семейства при психо-социална терапия на зависимости“
Професионалният ми опит и интереси са в областта на:
- семейното и фамилно консултиране и психотерапия;
- арт-терапия.;
- индивидуална и групова психотерапия;
- мотивационно интервюиране;
- православна психотерапия;
- сертифициран обучител съм в скрининг и кратки интервенции.
Имам специализации в областта на:
- зависимостите и психо-социалната терапия на зависими и техните родители и семейства в България, Гърция и Белгия;
- консултирането и психотерапия на семейството и двойката;
- индивидуална и групова психотерапия.
Редовен член съм на Българска асоциация по фамилна терапия / БАФТ / http://www.baft.bg/
Председател съм на УС на Фондация „Социално развитие и култура“ https://sdcfoundationbg.wordpress.com/
Семейна програма за психотерапевтична подкрепа на зависими
Фондация "Социално развитие и култура" 
Защо семейна програма?
Една от посоките свързани с работата със семействата на зависимите е, да се дават насоки на родителите как какво и кога трябва да правят или да не правят. В грижата и работата с тях се акцентира върху това, как те да помагат на зависимия да остане чист. Въпросът, как да живеят пълноценно, въпреки, че има зависим член в семейството сякаш остава неясен и размит в борбата със зависимостта. Разбира се семейството и родителите имат значима роля в това зависимият да бъде чист, но без да носят личната му отговорност за неговия живот. Тази перспектива поставя открито въпроса, какво ще правят родителите и семейството на зависимия? За кого ще се грижат?
Семейството е мястото в което човек прави първите срещи със света, другите и себе си. То е и източникът на първите преживявания, уроци, възходи и падания, както и място за придобиване на базисни умения нужни за предстоящият живот. В семейството новороденото бебе е зависимо изцяло от грижите на неговите родители. Когато става въпрос за зависимост, много е важно да си даваме сметка, че като човешки същества, всички ние сме зависими от първия ден в които сме се появили на този свят. През целият си живот зависим от храна, вода, слънце, другият човек, Бог и много други. Всъщност, това е зависимостта, благодарение на която сме живи – храним се, пием вода, общуваме с околния свят, поемаме отговорности и т.н.
В същото време семейството не е статично, то има своята динамика и развитие, израстване и способността да се променя, боледува и здравее, така както всеки един от неговите членове.
Когато семейството боледува неговите членове имат следните преживявания:
• Преживявания на ниска себестойност.
• Общуването между тях не е директно и открито, а косвено, няма яснота, липсва откровеност.
• Семейните правила са безкомпромисни и не подлежат на договаряне, създадени са веднъж завинаги.
• Семейството се свързва с външната среда и обществото чрез страх, угодничество и обвинение.
Здравото, грижовното и закрилящо семейство се характеризира с преживявания:
• На собствена стойност при семейните членове е висока.
• Общуването между тях е ясно, директно и откровено.
• Правилата са гъвкави и подлежат на промяна и договаряне в зависимост от отделните случаи.
• Свързаността с външната среда и обществото се основава на избора, надеждата и откритостта.
• Промените в семейството се градят на нови знания, усещания и представи, което е постижима за всеки негов член.
Защо да се помага и подкрепят семействата на зависимите?
Това е въпрос, на който можем да дадем много отговори. Ако ги подредим в една линия, на единия край ще е разбирането, че няма смисъл да се помага на родителите, нали са съучастници в зависимостта, защото са купували на зависимия алкохол, наркотици и какво ли още не, той трябва да бъде откъснат от тях и никога да не се връща обратно, за да е здрав. На другият край на тази мислена линия ще кажем, че семейството също е болно и трябва да го лекуваме, за да може зависимия да бъде чист. Може би истината е някъде по средата, както често се оказва. Един от критериите за трайна ремисия при зависимия е да се работи с родителите и неговото семейство. Зависимостта е влязла в семейството през един от неговите членове и е разболяла всички останали. Така имаме един зависим човек и неговите родители и близки, които са развили съ-зависимост, като начин да се адаптират към зависимостта. Когато работим със родителите и семейството на зависимия, ние ставаме като компас, който указва посоката, за да излезе от сполетялото ги изпитание. Помагаме на семейството да остане цяло, но по здрав начин, да се научат да се обичат по здрав начин. Разбира се това не става изведнъж, нужно е време и усилия от тяхна страна. Често родителите и близките споделят, че са уморени и искат спокойствие. Чувстват се безсилни и не знаят какво да направят, за да се лекува зависимия. Ако болестта в семейството е дошла през един от неговите членове, то лечението може да тръгне от цялото семейство – от всички негови членове. Всъщност, те могат да направят много неща по посока на лечение, като потърсят помощ и подкрепа за самите себе си. Това е началото на тяхната промяна, на промяната на тяхното семейство. Те са носителите на тази промяна, колкото и невероятно да им се струва. Семейството може да бъде добър партньор в процеса на лечение на зависимия който има отговорността да се грижи за себе си и има своите отговорности, като част от него. Това преобръщане на посоката има свой процес и е нужно да се правят различни неща, за да се постигне целта – промяна от болест към здраве.
В какво се състои психотерапевтичната подкрепа на семейството?
Една майка сподели, че й е много трудно да приеме, че синът й е зависим. Това е нормална реакция за всеки, който среща за пръв път, лице в лице зависимостта. В началото е отричането и родителската надежда, че нещата не са толкова зле. Родителят се сблъсква със своето отричане и започва борба в себе си за приемане на реалността. Приемането, само по себе си отваря пътя към разбиране на зависимостта и намирането на правилният изход от нея.
В нашата, Семейна програма за психотерапевтична подкрепа на зависими, сме си поставили следните цели:
• Да се изследват семейните модели на взаимодействие;
• Да се разпознаят поведенията и нагласите подкрепящи зависимостта.
• Да се намери отговор на въпроса – „Как да го накарам да се лекува?“
• Да се намерят други начини на изразяване на обич и подкрепа между членовете на семейството.
Задачи на терапевтичната програма
Всяко семейство има своя история и солиден опит в справяне с трудности. Този опит е безценен сам по себе си и има да бъде активиран и използван. В същото време справянето с трудностите е довело до изводи и поуки, които са станали част от живота на всеки от семейството. Опитът, уменията, изводите и поуките с които разполага семейството, са крайъгълният камък върху който трябва да се изгражда новият чист живот, не само на зависимия, но и на семейството като цяло.
Задачите, които си поставяме са:
• Заедно изследваме какви са ресурсите на семейството за справяне с проблема зависимост.
• Заедно работим за подкрепа на мотивацията да се търси лечение, при зависимия.
• Заедно работим по подготовката за промяна – обсъждане и предприемане на конкретни стъпки, които да доведат до промяната.
• Заедно работим за утвърждаване на нови поведения и начини за удовлетворяване на потребностите на семейните членове.
• Заедно работим по задържане и утвърждаване на постигнатата промяна, както при зависимия, така и при неговите близки.
Обучителни семинари:
За да можем да решим даден проблем, първо трябва да се запознаем с него, да го опознаем, след това, да видим другите как се справят с него и заедно да намерим нашият път по който да излезем от проблема.
Обяснението, разбирането и подходите за лечението на зависимостта са претърпели голямо развитие през последните десетилетия. Постепенно се е формирал моделът който е основата на съвременното разбиране и лечение на зависимостта. Този подход съчетава биологична, психологична, социална и духовна страна които са четирите опорни точки при терапия на зависимостта. Нашата работата със семействата и родителите на зависимите е основана на системния подход.
Целта на семинарите е да дадат информация, както и да предоставят възможност на участниците да дискутират върху различни теми, като:
• Какво е зависимостта и как се формира?
• Как зависимостта влияе върху семейството и взаимоотношенията в него?
• Какви нагласи се създават в родителите и близките на зависимия?
• Какво е мотивацията и как може да бъде подкрепяна при започване и в процеса на лечение?
• Какъв е процеса на лечение и възстановяване на зависимия?
• Каква е ролята на родителите и близките в това, зависимия да не употребява?
Семинарите се водят от терапевтичния екип на програмата.
Формат на работа:
Психотерапевтична работа при нас се осъществява в индивидуален, семеен и групов формат.
Всеки участник в програмата има възможност за консултации с психиатър.
Терапевтичен екип:
Терапевтичният екип на програмата се състои от специалисти, които работят със сърце и отдаденост. Те имат богат опит в работата със зависими и в работата със семейства. Ръководител на програмата е Красимир Иванов – семеен психотерапевт с дългогодишен опит в психо-социална рехабилитация на зависими.
За връзка с нас: 0885 008 564
и имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Контакти
КОНТАКТИ:
Телефон: 0885 008 564
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Уеб-сайт:
Блог на фондация "Социално развитие и култура":
Линк към страницата във фейсбук:
Линк към личния блог на Красимир Иванов: