Въпреки че се твърди, че някога е бил сгоден, Исак Нютон никога не се е женил.

Леонардо да Винчи никога не е бил женен и не може да се твърди със сигурност, че изобщо е имал сексуално-интимна връзка с което и да е лице, мъж или жена.

Тесла никога не се е женил, но той признал, че се е бил влюбил в много специален бял гълъб, който го посещавал редовно.

Мария Кюри се омъжва за Пиер Кюри, който става съносител на първата й Нобелова награда, което ги прави и първата семейна двойка Нобелови лауреати.

Това само малка част от примерите за гениите и техните партньорски взаимоотношения. Някои звучат нормално, други са меко казано странни. Дали обаче в основата на всички тях се крие някаква закономерност или се дължат чисто и просто на прищевките на гениалните мозъци?!

До някъде може да се предположи, че е трудно човек да бъде едновременно интелигентен и щастлив във връзките си. Как може такъв човек да успее да намери общ език с онези, които не са му равни по интелект?

Мозъците на хората с висок коефициент на интелигентност работят различно – те възприемат света по-комплексно, имат нужда от постоянна стимулация на ума, вълнуват се от неща, които за масата хора изглеждат далечни, абстрактни и дори плашещи. Интелигентните хора не споделят интересите на масата, като често ги намират за скучни, повърхностни и безсмислени. Предвид това, не е изненадващо, че за по-умните хора намирането на партньор се оказва предизвикателство.

Други причини хората с висок коефициент на интелигентност да изпитват затруднения в намирането на подходящ партньор са:

• Интелигентните хора разчитат на логиката, а не на емоциите;
• Те не искат да се откажат от своята индивидуалност;
• Те не са привлечени от повърхностни хора;
• Те не смятат, че създаването на семейство трябва да се случи на всяка цена;
• Те никога не биха преследвали любовта поради страх от самотата;
• Те губят интерес, ако не получат достатъчно интелектуална стимулация;
• Те анализират прекалено всяко малко нещо във връзката си;
• Те имат големи очаквания и не желаят да се задоволят с по-малко;
• Не всеки може да ги разбере;
• Безсмислените разговори ги отблъскват;
• Имат по-различни приоритети.

В допълнение, според изследване, проведено от холандския психолог Pieternel Dijkstra и колеги (линк може да намерите в края на публикацията), хората с по-високо IQ  притежават по-голяма склонност да избягва разногласията с партньорите си, вместо да се ангажират с по-ефективните стратегии на компромис и интеграция. Dijkstra и колектив смятат, че причината е, че подобното привлича подобно, и когато става дума за интелигентност, високоинтелигентните хора са по-склонни да имат партньори, които са на същото интелектуално ниво. Според теорията за подобието на връзките, да приличате на партньора си по личност и интелигентност означава, че ще имате повече „споделени емоционални преживявания“, придружени от по-малко разногласия. Освен това, тъй като интелектуално надарените ценят живота на ума, те биха били по-склонни да се обвържат с партньори, с които виждат живота от една и съща възвишена равнина. По този начин, въпреки че са склонни да избягват конфликти, когато такива възникнат, хората в горните граници на скалата на IQ може би са просто по-малко склонни да имат разногласия със своите подобно добре образовани партньори.

Друго важно откритие на холандският екип е, че хората с по-висок IQ е по-вероятно да притежават предпазлив (неорганизиран) стил на привързаност. Този стил е свързан с несигурно привързване към партньора и постоянен страх от пренебрегване или изоставяне. Това от една страна може да доведе до тревожност при мисълта за раздяла, но от друга, е възможно в отговор на същия този страх от изоставяне да се приемете пренебрежителен или дистанциран начин на отношение към партньора и онези, които биха потърсили близост.

В заключение може да се каже, че въпреки че интелектът предразполага към по-трудно намиране на партньор, то той със сигурност не обрича човек на лоши взаимоотношения. Човек може да не сте в състояние да промени своя коефициента на интелигентност, но е способен да се научи да се адаптира към личните си силни и слаби страни.

 

Линк към изследването на холандския психолог Pieternel Dijkstra и колектив: https://www.tandfonline.com

Автор – психолог Васимира Марковска